Какво е В12 и защо е толкова важен?

Какво е В12 и защо е толкова важен?

както и защо той е толкова често срещан дори при видимо здрави хо­ра, важно е да научим малко повече за витамините като цяло и с какво е уникален В12.

Човешкият организъм се нуждае о т 13 различни витамина, за да жи­вее и да е здрав. Тези мънички молекули участват в хиляди химични реак­ции, които изграждат тъканите и органите, осигуряват енергия о т храната, пречистват токсините, предпазват о т инфекции, възстано­вяват ни след увреждания и позволяват на клетките да комуникират помежду си.Организмът не може сам да произвежда витамини и разчита да ги получава о т съответните храни. Някои о т тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините о т група В, са водоразтворими и запасите о т тях трябва да се обновя­ват ежедневно. Ако не приемате достатъчно о т даден витамин, запа­сите ви ще намалеят, ще получите граничен дефицит, а впоследствие сериозен дефицит като скорбут (при недостиг на витамин С). Колкото повече намаляват запаси-me Вu, толкова по-тежки ще бъдат последствията, които могат да до­ведат и до смърт.

Един о т тези 13 витамина, о т които се нуждае организмът, е В12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е no-странен, а част о т отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен о т милиони хора.

В12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, о т който идва и научното му название -ko6cucmm. Тъй като В12 се про­извежда в храносмилателната система на животните, той е единстве­ният витамин, който не можете да си доставите о т растенията и слънието. Растенията нямат нужда о т В12, затова нито го произвеж­дат, нито го съхраняват*.За да си набавите В12 о т храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да вземате добавки. За много хора обаче дори богатата на В12 храна, под­силена с добавки, се оказва недостатъчна.Въпреки че според И нститута по медицина човек се нуждае о т много малко количество В12 всеки ден (2-4 meg), е изключително лесно да полу­чите дефицит о т този нутриент. Макар недостигът често да се на­блюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи до­бавки, повечето хора с дефицит на В12 консумират големи количестваот витамина’, просто организмът им не го абсорбира или използва.Защо? Защото, за да стигне о т устата до кръвта ви, В12 изминава сло­жен път и всяко препятствие по пътя му може да понижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:

В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи о т тях. За да раздели В12 о т протеините, организмът използ­ва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количес­тва само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.

2. Стомахът произвежда и т.нар. вътрешен фактор (intrinsic factor – IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В!2, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В)2, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.

3- След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.

4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензи­мите панкреасни протеази) и го пренася към последната част о т тън­кото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецеп­тори, които захващат комплексите В12-1Б и ги изтеглят в кръвта.

5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.

Сложният метаболизъм на В12 – много по-сложен, отколкото при който и да било друг витамин – мо­же да се прекъсне във всеки един мо­мент. Най-известният (но не и най- разпространеният) проблем е пер- нициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което няко­га е осъждало ж ертвите си на физически и умствен упадък, следван о т ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да про­извежда вътрешен фактор и така приеманият с храната витамин В12 остава безполезен. През 1912 г. двама лекари – Джордж Ричарде Майнът и Уилям Пари Мърфи – откриват, че ако на пациентите с пернициозна анемия се дава ежедневно по четвърт килограм черен дроб, симптомите намаляват драстично.С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симп­том ите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина.Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали о т „пер­нициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на В12. Важното е, че дори днес нелекуваният дефицит на В12 може да е опасен и дори смъртоносен.Голяма част от хората с дефицит на В12 консумират достатъчно количество от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва. Повечето хора, категоризирани като болни о т пернициозна анемия в онези времена, може да са страдали о т други, по-разпространени форми на дефицит на Вц. фрида Робшнелт-Робингс заедно с Уипъл открива, че диетата, съдържаща големи количес­тва черен дроб, лекува анемия при кучетата. Въпреки че двамата са съавтори на много ста­тии, само Уипъл получава Нобеловата награда за съвместната им работа.36
ГЛАВА 1Много по-честа причина за дефицита на В12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т.нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин В12 о т протеините – проблем, който често се влошава о т инхибитори на протонната помпа, антиациди и други ме­дикаменти (вж. Глава 2). Освен това по-възрастните хора имат по-мал­ко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.Не само хората в напредналата възраст обаче са в риск. Всяка сто ­машна операция сцел отслабване (стомашен байпас) или частична или пълна резекция на стомаха по други причини също води до риска о т де­фицит на В12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частично или пъл­но отстраняване на илеума също водят до недостиг на В12, Защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на В12.Освен това дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването му мо­же да е нарушено о т стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдром на сляпата бримка (blind loop syndrome) или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много ле­карства, предписвани за най-различни състояния о т гастроинтестина- лен рефлукс и язва, до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при упо­треба на наркотици също може да деактивира В12.

Токсини като живака пречат на способността на В12 да преминава кръвномозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки етап о т вродени проблеми, които ще разгледаме в следващите глави. Затова хората, които казват: „Не може да съм с дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.Хората, които не могат да усвояват В12 о т храната, често не го ус­вояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазва­не признава, че о т перорална добавка 500 meg здравите хора усвояват едва около 10 meg (8,333% о т препоръчителния дневен прием) [9]^ А ако вече страдате о т недостиг на В12, няколкото микрограма, които ще получите о т стандартните добавки (6 meg), ще ви свършат толкова работа, колкото ако се опитвате да напълните празен плувен басейн по една чаена лъжичка вода на ден.

Индивид с дефицит на В12 се нуждае не о т десетки или стотици, а о т хиляди микрограма В12 дневно, а в ня­кои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толко­ва ефективен, колкото инжекциите.Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 meg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежъкдефицит или неврологични симпто­ми се нуждаят о т първоначална агре­сивна терапия с инжекции с В12 Тъй като симптомите по­степенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите мо­гат да преминат към таблетки за смучене с високи дози В12, но под ле­карско наблюдение, за да е сигурно, че м етодът работи