Какво е В12 и защо е толкова важен?
както и защо той е толкова често срещан дори при видимо здрави хора, важно е да научим малко повече за витамините като цяло и с какво е уникален В12.
Човешкият организъм се нуждае о т 13 различни витамина, за да живее и да е здрав. Тези мънички молекули участват в хиляди химични реакции, които изграждат тъканите и органите, осигуряват енергия о т храната, пречистват токсините, предпазват о т инфекции, възстановяват ни след увреждания и позволяват на клетките да комуникират помежду си.Организмът не може сам да произвежда витамини и разчита да ги получава о т съответните храни. Някои о т тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините о т група В, са водоразтворими и запасите о т тях трябва да се обновяват ежедневно. Ако не приемате достатъчно о т даден витамин, запасите ви ще намалеят, ще получите граничен дефицит, а впоследствие сериозен дефицит като скорбут (при недостиг на витамин С). Колкото повече намаляват запаси-me Вu, толкова по-тежки ще бъдат последствията, които могат да доведат и до смърт.
Един о т тези 13 витамина, о т които се нуждае организмът, е В12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е no-странен, а част о т отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен о т милиони хора.
В12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, о т който идва и научното му название -ko6cucmm. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите о т растенията и слънието. Растенията нямат нужда о т В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват*.За да си набавите В12 о т храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да вземате добавки. За много хора обаче дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.Въпреки че според И нститута по медицина човек се нуждае о т много малко количество В12 всеки ден (2-4 meg), е изключително лесно да получите дефицит о т този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, повечето хора с дефицит на В12 консумират големи количестваот витамина’, просто организмът им не го абсорбира или използва.Защо? Защото, за да стигне о т устата до кръвта ви, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да понижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:
В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи о т тях. За да раздели В12 о т протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т.нар. вътрешен фактор (intrinsic factor – IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В!2, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В)2, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.
3- След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензимите панкреасни протеази) и го пренася към последната част о т тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-1Б и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.
Сложният метаболизъм на В12 – много по-сложен, отколкото при който и да било друг витамин – може да се прекъсне във всеки един момент. Най-известният (но не и най- разпространеният) проблем е пер- нициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което някога е осъждало ж ертвите си на физически и умствен упадък, следван о т ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да произвежда вътрешен фактор и така приеманият с храната витамин В12 остава безполезен. През 1912 г. двама лекари – Джордж Ричарде Майнът и Уилям Пари Мърфи – откриват, че ако на пациентите с пернициозна анемия се дава ежедневно по четвърт килограм черен дроб, симптомите намаляват драстично.С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симптом ите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина.Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали о т „пернициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на В12. Важното е, че дори днес нелекуваният дефицит на В12 може да е опасен и дори смъртоносен.Голяма част от хората с дефицит на В12 консумират достатъчно количество от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва. Повечето хора, категоризирани като болни о т пернициозна анемия в онези времена, може да са страдали о т други, по-разпространени форми на дефицит на Вц. фрида Робшнелт-Робингс заедно с Уипъл открива, че диетата, съдържаща големи количества черен дроб, лекува анемия при кучетата. Въпреки че двамата са съавтори на много статии, само Уипъл получава Нобеловата награда за съвместната им работа.36
ГЛАВА 1Много по-честа причина за дефицита на В12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т.нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин В12 о т протеините – проблем, който често се влошава о т инхибитори на протонната помпа, антиациди и други медикаменти (вж. Глава 2). Освен това по-възрастните хора имат по-малко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.Не само хората в напредналата възраст обаче са в риск. Всяка сто машна операция сцел отслабване (стомашен байпас) или частична или пълна резекция на стомаха по други причини също води до риска о т дефицит на В12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частично или пълно отстраняване на илеума също водят до недостиг на В12, Защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на В12.Освен това дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването му може да е нарушено о т стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдром на сляпата бримка (blind loop syndrome) или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много лекарства, предписвани за най-различни състояния о т гастроинтестина- лен рефлукс и язва, до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при употреба на наркотици също може да деактивира В12.
Токсини като живака пречат на способността на В12 да преминава кръвномозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на В12 може да бъде нарушен на всеки етап о т вродени проблеми, които ще разгледаме в следващите глави. Затова хората, които казват: „Не може да съм с дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.Хората, които не могат да усвояват В12 о т храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че о т перорална добавка 500 meg здравите хора усвояват едва около 10 meg (8,333% о т препоръчителния дневен прием) [9]^ А ако вече страдате о т недостиг на В12, няколкото микрограма, които ще получите о т стандартните добавки (6 meg), ще ви свършат толкова работа, колкото ако се опитвате да напълните празен плувен басейн по една чаена лъжичка вода на ден.
Индивид с дефицит на В12 се нуждае не о т десетки или стотици, а о т хиляди микрограма В12 дневно, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 meg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежъкдефицит или неврологични симптоми се нуждаят о т първоначална агресивна терапия с инжекции с В12 Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че м етодът работи